Да бъдеш винаги здрав и силен е мечта на всеки човек. Азбучна истина е, че с напредването на годините тялото отслабва и вече не е така жизнено, както на младини. Затова от древни времена хората се опитват да намерят начин да направят така, че младостта да не ги напуска. Т.е. да са винаги силни, красиви и здрави. И по възможност да живеят вечно. Или поне доста повече от обичайното. Разбира се, няма доказан случай, в който природните закони да са победени. Но опитите за това никога не са спирали. Понякога човечеството подхранва надеждите си с митове и легенди, а понякога се появяват и шарлатани, които злоупотребяват с по-наивните си „пациенти”.

Фонтанът на младостта

На 3 март 1513 г. флотилия, състояща се от три кораба, отплава от Пуерто Рико в посока северно от южните Бахамски острови, открити от Колумб. Особеното на тази експедиция е, че екипажът ѝ се състои само от старци и инвалиди. А причината е, че всички се надяват да открият „Извора на вечната младост”. Малко преди това, след откриването и завоюването на Пуерто Рико, първият губернатор, испанският конкистадор Хуан Понсе де Леон, научава от местните индианци легенда, според която в тази посока има извор, който дава изцеление и вечна младост. Екипажът се къпе във всяка река или езеро, което види по пътя си. Но така и не намира точното място. В крайна сметка Хуан Понсе де Леон не открива извор на вечна младост, но получава почести за откриването на Бахамските острови и Флорида.

Всъщност, легендата за вълшебния извор е много стара. За нея пише още „бащата на историята” Херодот. Има я и като част от друга легенда – тази за митичния презвитер Йоан, битувала до ХVII в. Само че според този мит изворът би трябвало да се намира в Азия, а не в Южна Америка.

Нови опити

През Средновековието алхимиците трескаво търсят „философския камък”, който освен че трябва да превръща различни материали в злато, би следвало и да подмладява. Не успяват, разбира се. Но опитите да се намери вечната младост продължават и в по-ново време.

На 12 юни 1920 г. френският хирург от руски произход Серж Вороноф /роден като Сергей Абрамович Воронов/ извършва първата трансплантация на жлези от маймуна в тестисите на човек. Това му носи световна слава и през 1923 г. на Международния конгрес на хирурзите в Лондон получава адмирации от своите колеги. Вороноф прави дори собствена ферма за маймуни.

Разбира се, целта на тази трансплантация е търсенето на „извор на младост”. Вороноф дълги години работи над това и изпробва варианти, използвайки различен животински материал. Лекарят прави опити, включително върху себе си.

Около 500 мъже се подлагат на операциите на Вороноф. Но не след дълго идва моментът на истината. Пациентите не само не стават по-млади, но и започват инфекции, усложнения и заболявания. Репутацията на хирурга се сгромолясва, заедно с фондацията и фермата му.

Реални резултати

Еликсир, фонтан или извор на „вечната младост” засега не е открит. Но има начини тялото ни да се освободи от натрупаните токсини и да започне да работи значително по-добре, въпреки напредването на годините. Разбира се, не става дума за безсмъртие, а за това да повишим качеството си на живот, като се чувстваме по-здрави и жизнени. Прочутият специалист по здравословно отслабване Иван Гарабитов има разработена комплексна система „Усещане за подмладяване”. Тя не е насочена към лечението на конкретно заболяване, но дава възможност на организма да се прочисти и да позволи на енергията да изпълни тялото и духа отново.

Още новини